ИЗГУБЕНИ В ДЖЕНДЪРА
„ Изгубени в превода “ (Lost in Translation, 2003) е вторият и най-известен филм на режисьорката София Копола, щерка на великия Франсис Форд Копола. Филмът, притежател на премията „ Оскар “ за сюжет, е сложен за описване. Но пък си коства да се види, има го свободно в мрежата. Но какво общо има това с стилните в последно време джендъри? Оказва се, че има. Защото пиесата, която се разиграва сега с Истанбулската спогодба, незабавно минава през няколко дейности. А финалът следва.
Първото деяние беше подписването на документа от българската външна министърка във втория кабинет на ГЕРБ през април 2016 година. Някой да чу нещо по въпроса? И да се е чуло, било е съвършено забутано някъде. Второто беше осведомителното затъмнение във връзка на гласуването на въпросния документ в Европейския парламент от българските евродепутати през септември 2017 година. Оказа се, че тогава двама от тях отсъстват (по един от ГЕРБ и БСП), двама се въздържат (по един от ГЕРБ и ВМРО), а всички останали поддържат. Не загатвам имена, има ги в мрежата, за който се интересува. Междувременно няколко активистки от държавния и грантовия бранш бодро рапортуваха на всякакви интернационалните конгреси, че България ще ратифицира документа. Че дори и до края на 2017 година ще го направи. Тук обаче действителността леко се размина с визиите на някои хора за нея. То това му е хубавото на живия живот, че крие известни изненади.
Третото деяние беше гласуването на документа в Министерския съвет при започване на тази година, което приключи с позитивно мнение, само че и с невижданите 8 гласа срещу от общо 21. Откакто ГЕРБ ръководи след 2009 година (с едно малко изключение), стенограмите от съвещанията на Министерския съвет се разгласяват и това е голяма стъпка към обезпечаване на гласност. Сега всеки може самичък да ревизира какъв брой пъти през този интервал министри са дали своят вот срещу някое решение. И дали в миналото гласовете „ срещу “ са достигали 38%. Прочие, запомнете този %!
Четвъртото деяние се разви незабавно след третото, когато за пръв път необятната общност стартира да вдява защо иде тирада. А точно, че я работят по един не доста интелигентен метод. Просто хората у нас не бяха чували за казуса, за което нечуване пък много други се бяха постарали. Аз персонално съм от тези, които ненапълно се интересуват от нещата. И за мой позор си признавам, че тъкмо Истанбулската спогодба за малко щеше да ми се изплъзне. Бях чул нещо, само че си мислех, че е като Конвенцията за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите. Този, последният документ не е на Съвета на Европа, дори не е и на Европейския съюз, а на Организацията на Обединените народи.
И какво му е неприятното на този документ, признат през 1979 година и утвърден от цели 189 страни? На пръв взор нищо не му е неприятно. Но на втори взор се вижда кое му е неприятното. В Конвенцията на Организация на обединените нации няма... джендъри! Те са измислени от Джон Мали (1921-2006) още през 1955 година във връзка на един емблематичен случай с един(една) канадски мъж-жена! Дотогава прочее
джендър (gender) си е било граматичен жанр
а не днешното мощно дърво с над 500 клона – толкоз са джендърите съгласно някои джендъролози. Аз самият в предходна публикация в този вестник пресметнах, че този брой може да доближи 2450, да пази Бог от сходна изобилна мръсен! Така или другояче, Конвенцията на Организация на обединените нации е неправилна и за нищо не става съгласно актуалната джендърология. И се е наложило да се направи Истанбулската, която е джендърно вярна.
Но какво е четвъртото деяние от пиесата? То към този момент е обвързвано с кино лентата на госпожа Копола. Неочаквано острата реакция на българите против Истанбулската спогодба (включително от страна на главните религиозни лидери) съществено разтревожи интернационалната джендър общественост и тя малко преждевременно извади един искрено малоумен мотив. Щом конвенцията по название е срещу насилието против дами, значи който е срещу конвенцията, е за въпросното принуждение! Вижда се по какъв начин неналичието на систематично обучение по основи на логиката, измислена от Аристотел, води до систематично опростачване на другояче образовани хора. Все отново някой сподели където би трябвало, че това е тежка нелепост, и най-после се пристигна до концепцията на оня филм, който споменахме първоначално.
Оказа се, че сме били изгубени в джендъра, т.е. в превода. И тъй като превода са го правили способени сякаш хора, излиза, че загубеняците сме ние. И в този момент ще ни превеждат документа отначало, та нима разберем нещо. Не че не знаем британски или френски и не можем да си го преведем сами. Да обвиняваш цялостен народ, че е загубен в превода, е пренебрежителност, която може да е рискова. Доста надменници са си оставили главите по земите български, да вземем за пример крал Балдуин и храбрите му рицари, да споменем единствено някои.
Това с превода, несъмнено, е следващата димка. Говорим за Истанбулската спогодба, а „ забравяме “, че има и различен просторен документ, който върви с нея. И в който са разказани някакви страховити органи за мониторинг и надзор над страните, подписали конвенцията. И какво ще ни мониторират толкоз? Може би си обрязваме дамите, една извънредно варварска интервенция, която положителните мами ислямки сами правят върху дъщерите си? То има и европейки идиотки, дето преднамерено се обрязват, само че това не е принуждение, а психопатия. В България не обрязваме девойките си, въпреки всичко сме цивилизована страна на 1300 години, запазила името си.
Обрязват се, умират и се осакатяват обаче десетки хиляди ислямски девойки годишно във Англия, Франция, Белгия, Германия, Русия... Там дори от време на време управляващите си затварят очите, изключително в случай че се прави от доктор и в случай че няма публично недоволство. Прочие,
Англия и Русия не са утвърдили Истанбулската спогодба
(защо ли?), само че Франция, Белгия и Германия са я. Ми да си я съблюдават тогава, а не да ни изясняват всякакви неща за морал и за ненасилие. И на всичкото от горната страна, с цел да бъде прекъсната тази чудовищна процедура на женското обрязване в техните страни, защо са им всякакви конвенции? Те малоумни ли са, че не могат по законов метод да спрат това? А в случай че не могат, никакви конвенции няма да им оказват помощ. Когато европейските страни си бесеха и изгаряха ромите (по простата причина, че били цигани), моята България, тогава под турска власт, ги приемаше. Когато тези страни единствено допреди 72 години си избиваха евреите (по простата причина, че били евреи), отново тя, моята България, ги спасяваше. Така че по-внимателно с уроците по морал. Че не се знае кой тук би трябвало да е учителят. Всъщност не се знае ли?
В Европейския съюз, на който от 11 години имаме достойнството да сме членове, към този момент има 28 страни. От тях няколко са утвърдили Истанбулската спогодба с ангажименти и съпътстващи заявления (защо ли?), а 11 не са я. Това са 39% нератифицирали. Спомняте ли се тези 38% малко нагоре? Какво е това? Случайно съвпадане или просто европейска норма?
Има нещо обаче, за което си коства да приказваме още веднъж и още веднъж. Не единствено съгласно някои текстове на Истанбулската спогодба, само че и съгласно обикновеното човешко разумение и законите български, насилствени бракове, бракове сред малолетни и продажби на булки не трябва да има. Не бива, само че има. Само пазара в Димитровград на цигански булки да вземем стига, с цел да ни навлече позор и срам. Е, не е като обрязването на дами в Европа, само че отново е неприемливо. Смее ли обаче страната да се намеси и най-малко да се опита да понижи тази процедура? Защото в този момент е доста комфортно. На ромите им се оставя малък престъпен бизнес като контрабанда на цигари и дрога и противозаконна сеч, а тежките закононарушения (убийства и изнасилвания отвън тяхната общност) се разкриват автоматизирано. Защото циганските барони сами предават нарушителите, или нарочените за такива, на управляващите. Иначе управляващите ще им спрат противозаконния бизнес. Не на вятъра разкриваемостта на убийствата у нас е 99%. Това не е смешка, това е процентът, числата са ми част от специалността. Е, в този момент с новите поръчкови убийства разкриваемостта за тази година може и да намалее. Ще забележим.
Първото деяние беше подписването на документа от българската външна министърка във втория кабинет на ГЕРБ през април 2016 година. Някой да чу нещо по въпроса? И да се е чуло, било е съвършено забутано някъде. Второто беше осведомителното затъмнение във връзка на гласуването на въпросния документ в Европейския парламент от българските евродепутати през септември 2017 година. Оказа се, че тогава двама от тях отсъстват (по един от ГЕРБ и БСП), двама се въздържат (по един от ГЕРБ и ВМРО), а всички останали поддържат. Не загатвам имена, има ги в мрежата, за който се интересува. Междувременно няколко активистки от държавния и грантовия бранш бодро рапортуваха на всякакви интернационалните конгреси, че България ще ратифицира документа. Че дори и до края на 2017 година ще го направи. Тук обаче действителността леко се размина с визиите на някои хора за нея. То това му е хубавото на живия живот, че крие известни изненади.
Третото деяние беше гласуването на документа в Министерския съвет при започване на тази година, което приключи с позитивно мнение, само че и с невижданите 8 гласа срещу от общо 21. Откакто ГЕРБ ръководи след 2009 година (с едно малко изключение), стенограмите от съвещанията на Министерския съвет се разгласяват и това е голяма стъпка към обезпечаване на гласност. Сега всеки може самичък да ревизира какъв брой пъти през този интервал министри са дали своят вот срещу някое решение. И дали в миналото гласовете „ срещу “ са достигали 38%. Прочие, запомнете този %!
Четвъртото деяние се разви незабавно след третото, когато за пръв път необятната общност стартира да вдява защо иде тирада. А точно, че я работят по един не доста интелигентен метод. Просто хората у нас не бяха чували за казуса, за което нечуване пък много други се бяха постарали. Аз персонално съм от тези, които ненапълно се интересуват от нещата. И за мой позор си признавам, че тъкмо Истанбулската спогодба за малко щеше да ми се изплъзне. Бях чул нещо, само че си мислех, че е като Конвенцията за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите. Този, последният документ не е на Съвета на Европа, дори не е и на Европейския съюз, а на Организацията на Обединените народи.
И какво му е неприятното на този документ, признат през 1979 година и утвърден от цели 189 страни? На пръв взор нищо не му е неприятно. Но на втори взор се вижда кое му е неприятното. В Конвенцията на Организация на обединените нации няма... джендъри! Те са измислени от Джон Мали (1921-2006) още през 1955 година във връзка на един емблематичен случай с един(една) канадски мъж-жена! Дотогава прочее
джендър (gender) си е било граматичен жанр
а не днешното мощно дърво с над 500 клона – толкоз са джендърите съгласно някои джендъролози. Аз самият в предходна публикация в този вестник пресметнах, че този брой може да доближи 2450, да пази Бог от сходна изобилна мръсен! Така или другояче, Конвенцията на Организация на обединените нации е неправилна и за нищо не става съгласно актуалната джендърология. И се е наложило да се направи Истанбулската, която е джендърно вярна.
Но какво е четвъртото деяние от пиесата? То към този момент е обвързвано с кино лентата на госпожа Копола. Неочаквано острата реакция на българите против Истанбулската спогодба (включително от страна на главните религиозни лидери) съществено разтревожи интернационалната джендър общественост и тя малко преждевременно извади един искрено малоумен мотив. Щом конвенцията по название е срещу насилието против дами, значи който е срещу конвенцията, е за въпросното принуждение! Вижда се по какъв начин неналичието на систематично обучение по основи на логиката, измислена от Аристотел, води до систематично опростачване на другояче образовани хора. Все отново някой сподели където би трябвало, че това е тежка нелепост, и най-после се пристигна до концепцията на оня филм, който споменахме първоначално.
Оказа се, че сме били изгубени в джендъра, т.е. в превода. И тъй като превода са го правили способени сякаш хора, излиза, че загубеняците сме ние. И в този момент ще ни превеждат документа отначало, та нима разберем нещо. Не че не знаем британски или френски и не можем да си го преведем сами. Да обвиняваш цялостен народ, че е загубен в превода, е пренебрежителност, която може да е рискова. Доста надменници са си оставили главите по земите български, да вземем за пример крал Балдуин и храбрите му рицари, да споменем единствено някои.
Това с превода, несъмнено, е следващата димка. Говорим за Истанбулската спогодба, а „ забравяме “, че има и различен просторен документ, който върви с нея. И в който са разказани някакви страховити органи за мониторинг и надзор над страните, подписали конвенцията. И какво ще ни мониторират толкоз? Може би си обрязваме дамите, една извънредно варварска интервенция, която положителните мами ислямки сами правят върху дъщерите си? То има и европейки идиотки, дето преднамерено се обрязват, само че това не е принуждение, а психопатия. В България не обрязваме девойките си, въпреки всичко сме цивилизована страна на 1300 години, запазила името си.
Обрязват се, умират и се осакатяват обаче десетки хиляди ислямски девойки годишно във Англия, Франция, Белгия, Германия, Русия... Там дори от време на време управляващите си затварят очите, изключително в случай че се прави от доктор и в случай че няма публично недоволство. Прочие,
Англия и Русия не са утвърдили Истанбулската спогодба
(защо ли?), само че Франция, Белгия и Германия са я. Ми да си я съблюдават тогава, а не да ни изясняват всякакви неща за морал и за ненасилие. И на всичкото от горната страна, с цел да бъде прекъсната тази чудовищна процедура на женското обрязване в техните страни, защо са им всякакви конвенции? Те малоумни ли са, че не могат по законов метод да спрат това? А в случай че не могат, никакви конвенции няма да им оказват помощ. Когато европейските страни си бесеха и изгаряха ромите (по простата причина, че били цигани), моята България, тогава под турска власт, ги приемаше. Когато тези страни единствено допреди 72 години си избиваха евреите (по простата причина, че били евреи), отново тя, моята България, ги спасяваше. Така че по-внимателно с уроците по морал. Че не се знае кой тук би трябвало да е учителят. Всъщност не се знае ли?
В Европейския съюз, на който от 11 години имаме достойнството да сме членове, към този момент има 28 страни. От тях няколко са утвърдили Истанбулската спогодба с ангажименти и съпътстващи заявления (защо ли?), а 11 не са я. Това са 39% нератифицирали. Спомняте ли се тези 38% малко нагоре? Какво е това? Случайно съвпадане или просто европейска норма?
Има нещо обаче, за което си коства да приказваме още веднъж и още веднъж. Не единствено съгласно някои текстове на Истанбулската спогодба, само че и съгласно обикновеното човешко разумение и законите български, насилствени бракове, бракове сред малолетни и продажби на булки не трябва да има. Не бива, само че има. Само пазара в Димитровград на цигански булки да вземем стига, с цел да ни навлече позор и срам. Е, не е като обрязването на дами в Европа, само че отново е неприемливо. Смее ли обаче страната да се намеси и най-малко да се опита да понижи тази процедура? Защото в този момент е доста комфортно. На ромите им се оставя малък престъпен бизнес като контрабанда на цигари и дрога и противозаконна сеч, а тежките закононарушения (убийства и изнасилвания отвън тяхната общност) се разкриват автоматизирано. Защото циганските барони сами предават нарушителите, или нарочените за такива, на управляващите. Иначе управляващите ще им спрат противозаконния бизнес. Не на вятъра разкриваемостта на убийствата у нас е 99%. Това не е смешка, това е процентът, числата са ми част от специалността. Е, в този момент с новите поръчкови убийства разкриваемостта за тази година може и да намалее. Ще забележим.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ